теория

Има един момент в ремонта, в който хубавата плочка вече не е достатъчна. Лепилото е купено. Фугата е избрана. Банята е разкъртена до тухла, старият теракот е изхвърлен и някой вече е казал: „Тук ще стане като по списание“. Само че плочката не се лепи с желание. Лепи се с правилния инструмент, правилната техника и

Фугирането често изглежда като лесната част от ремонта — плочките вече са наредени, лепилото е хванало и остава само да се запълнят празните линии между тях. На практика точно тук могат да се появят доста ядове. При лепене на плочки, монтаж на плочки или цялостно полагане на плочки, добрата фуга е част от крайния резултат,

Външният ъгъл е детайл, който се забелязва веднага. Независимо дали става въпрос за баня, кухня, перално помещение или тераса, изпълнението му показва нивото на майстора. Правилно решен, ъгълът изглежда естествено и издържа години. Компромисът си личи още след първото почистване или при първия удар. В практиката ни на майстори плочкаджии, най-често клиентите питат само едно:

Липаж е разлика във височината между две съседни плочки. Вместо повърхността да бъде в една равнина, единият ръб остава по-висок или по-нисък от другия. При естествена светлина, странично осветление или дълги коридори този дефект изпъква веднага. Освен че разваля визията, липажът създава неудобство при ходене, затруднява почистването и увеличава риска от отчупване на ръбовете при

Не. Термините често се използват като синоними, но не означават едно и също. Именно тук възникват най-много недоразумения при избор на гранитогрес, фаянс или теракот. Ако ще лепите плочки с минимална фуга или държите на безупречно подравняване, разликата има значение.