Днес глазираният гранитогрес присъства навсякъде – от входното антре на панелен апартамент до подовете на магазини, офиси и къщи. Малко хора обаче се замислят откъде започва развитието му и защо се превърна в предпочитан избор в България.
Етапи
Преди гранитогреса – древните корени на керамиката (около 10 000 г. пр.н.е. – XIX век)
Човечеството използва изпечена глина от хилядолетия. Най-ранните керамични съдове са открити в Източна Азия и датират отпреди повече от 10 000 години. Постепенно технологията достига Близкия изток и Европа.
През римската епоха керамичните плочки вече се използват за подове, обществени бани и вили. По-късно, през Средновековието и Ренесанса, глазираните керамични плочки се разпространяват в Испания, Португалия и Италия, където се превръщат както в строителен, така и в декоративен елемент.
Важно е да се отбележи, че това не е гранитогрес, а традиционна керамика с глазура.
XIX век – Индустриалната революция променя производството
С навлизането на парните машини и механизираното производство през XIX век започва масово производство на керамични плочки.
Основните промени включват:
- по-прецизно пресоване;
- по-високи температури на изпичане;
- по-еднакво качество;
- значително по-ниска цена.
Това поставя основите за появата на съвременния гранитогрес.
1970-те години – Раждането на порцелановия гранитогрес
Истинският пробив настъпва през 70-те години на XX век, когато италиански производители разработват технология за пълноспечен порцеланов гранитогрес (Porcelain Stoneware).
Новият материал се отличава с:
- много висока плътност;
- водопоглъщаемост под 0,5%;
- изключителна механична здравина;
- устойчивост на замръзване;
- устойчивост на химикали.
Първоначално той се използва основно в заводи, складове, летища и обществени сгради, където натоварването е сериозно.
1980-те години – Поява на глазирания гранитогрес
След като технологията за производство се усъвършенства, производителите започват да комбинират здравината на гранитогреса с декоративна глазура.
Така се появява глазираният гранитогрес.
Това позволява:
- богати цветове;
- сложни орнаменти;
- по-лесно почистване;
- разнообразни декоративни решения.
Материалът вече не е само за индустрията, а навлиза и в жилищното строителство.
1990-те години – Навлизане в Европа
През 90-те години италианските и испанските фабрики започват масов износ.
2000-те години – Навлизане в България
В България глазираният гранитогрес постепенно заменя класическия теракот в:
- кухни;
- бани;
- коридори;
- обществени сгради;
- магазини.
В началото той се възприема като по-скъпа алтернатива, но дългият експлоатационен живот оправдава инвестицията.
Преди години масово се използваха обикновени фаянсови и теракотени плочки. Постепенно италиански, испански и по-късно полски производители започват да предлагат гранитогрес на достъпни цени.
На българския пазар това променя очакванията на клиентите.
Все по-често хората търсят:
- под като естествен паркет, но без циклене;
- баня с мраморна визия без цената на истински мрамор;
- здраво покритие за коридор, където зимата влиза кал, пясък и сол от обувките.
Началото на XXI век – Дигиталната революция
Около 2005–2010 г. индустрията преминава към дигитален мастиленоструен печат.
Това е една от най-големите технологични промени в историята на керамичните плочки.
Производителите вече могат да възпроизвеждат с висока точност:
- жилките на мрамора;
- структурата на дървото;
- бетон;
- варовик;
- гранит;
- метал;
- оникс.
Повтаряемостта на шарките значително намалява, а плочките започват да изглеждат много по-естествено.
След 2010 година – Големите формати
Следващият етап е производството на голямоформатен гранитогрес.
На пазара се появяват размери като:
- 60×120 cm;
- 75×150 cm;
- 120×120 cm;
- 120×240 cm;
- 160×320 cm.
Това става възможно благодарение на нови преси с огромна сила на пресоване и модерни пещи с прецизен температурен контрол.
Съвременният глазиран гранитогрес
Днешните технологии позволяват производството на плочки с множество специализирани характеристики:
- противохлъзгащи повърхности (R9–R13);
- антибактериални покрития;
- ректифицирани ръбове;
- ултратънки плочи (6 mm);
- усилени плочи за обществени пространства;
- повърхности с различна текстура – мат, сатен, лапато и гланц.
Производството е силно автоматизирано, като контролът на качеството се извършва чрез лазерни измервателни системи и компютърно управление.
Историята не спира
Днешните технологии позволяват производство на плочи с размери, които допреди няколко години изглеждаха почти немислими. Срещат се формати 120×120, 120×240 и дори по-големи.
Това поставя нови изисквания към монтажа.
При големите формати вече не става дума само за „лепене на плочки“. Нужно е правилно нивелиране, подходящо лепило, двойно нанасяне („бътъринг-флоутинг“), нивелиращи системи и добра подготовка на основата. Ако някой пропусне тези стъпки, рискът от кухини и бъдещи проблеми нараства значително.
Монтаж
От нашия опит с лепене на глазиран гранитогрес, най-доволните клиенти са тези, които планират ремонта дългосрочно. Вместо да гонят най-ниската цена на квадратен метър, избират плочка, подходяща за конкретното помещение, и не правят компромис с монтажа. Така облицовката запазва външния си вид много години наред, независимо дали става дума за семейна къща, апартамент в София, ваканционен имот по Черноморието или офис с ежедневно натоварване.